изглажда
ръбовете ми до блясък
и ставам песъчинка
в твоя пясък.

от мен. Песъчинките това го могат :)

:))

:))

:))

вижда се, че харесваш и морето:)

Постигнала си образност и внушения – с малко думи.
Това е Поезия!

Вълшебни стихове! Поздравления!
От днес и аз съм на морския бряг, при любимата лодка - и тъкмо се чудех как да разкажа колко различно прекрасно е септемврийското море, как всичко е по-истинско, по-вълнуващо - като за последно. А ти така хубаво си предала тази емоция - и с толкова малко думи! Благодаря ти, скъпа Налия!

мониторът търпи всичко:))

:))

винаги е хубаво.

:)

и още една за късмет:))

Предвидливо безпаметна
и грижовно ненужна
като мида и рана
вечно твоя и чужда
непозната
единствена
с длан - вълна ме изтриваш
за да почна наново
за да бъда пак
жива

:)

разкошен стих!
Желая ти най-хубавата вечер на света:)