Ех, скъпа Натали, цялата истина за живота е в това стихче:
"Расте денят,
а времето е все по-малко..."
И надеждата ни е само в славея. Защото моите гугутки взеха нещо да проспиват утрините:))))
Благодаря ти!
Честита Баба Марта! Бъди здрава и много, много щастлива! Прегръдка!

Мъдрост си написала, Налиа!
Пролетно да ти е! :)

Още веднъж благдаря на всяка поотделно.
nalia

Казваш:
"Расте денят,
а времето е все по-малко...
Но пак ще пее славеят на съмване."
Моят прочит е много тъжен: остаряваме, остаеат все по-малко дни, но след нас животът ще продължи.
Прав ли съм?
Това го знам, но не и тъй поетично казано.
Поздрави за цялото ти семейство от нас!
П и (или 22/7)

C малко думи - много казано ! Поздрави.

Така, че това, че времето противоречиво на нарастването на деня става по-малко, според мен говори положително за тези, които се съгласяваме с това.
Поздрав.
Мона

Мислех, че съм ти отговорила, но май само съм мислела. Не си прав в случая. Безкрайна и вечна е вселената и като частици от нея сме осъдени на същото (:-)))
nalia

С малко думи - много казано, също като тебе!
Поздрави
nalia

Радвам се да те видя и при мен. Харесвам и другите ти коментари.
nalia

Много точно е казано.
Поздравление!
Литатру

Много точно е казано.
Поздравление!
Литатру

Видях, че си по-нова от мен, и ти пожелавам много забавни часове тук!
nalia

а денят скъсява се.
И стъпили бездушно в/у стремето,
всеки от нас поединично от нощта спасява се.
;)
Поздрави, nalia. Прочетох коментарът Ви за писането от твое име и мога само да те посъветвам да не си го слагаш на сърцето. Има хора, които от интригата черпят сили, за да живеят. Жалко наистина, но факт.
Поздрав.
Мона

и все по-хубаво...