и най-мъдрият се е малко прост.

и най-простият да е мъъничко мъдър?

нещата не са така прости,
както ги искаме...
иначе, мн.добър избор, и чудесен превод.
поздрави /Юлия

Най-простото е: яж, моли се и обичай:))

Сякаш се огледах в огледало. Познах се. Не си Питагореец, ако не си признаеш, че в крайна сметка нищо не знаеш.
Подреждам си библиотеката и по книгите си спомням в колко области се лутах. И какво? Ще заръчам ковчегът ми един ден да е с формата на питанка...
Благодаря, Натали, за студения душ.
Поздрави!
П и е р

припомням ти друга Фаустова фраза:
Es irrt der Mensch, solang er strebt
Превеждам си я буквално: Лъжовен е стремежът
(Изпълненото желание не води до щастие, а до ново желание)
Зарежи питанката, измисляй следващото :))

Е, Фаустовото отношение към постигнатото, неговият порив към още и още - познания, преживявания, предизвикателства - е класически пример за стремежа на човека към движение напред, към развитие. Но стиховете ми напомниха и друга класическа теза - Сократовото "Аз знам, че нищо не знам". И се лутаме между тези два постулата - на съзнанието за своята нищожност и порива към самоусъвършенстване, и си отиваме от света така - с отворени очи. А може би в това е сладостта на живота, неговата прелест!
Поздравления за чудесния текст и превод, скъпа Налия! Поздрави!

Прочетох и си мисля, че осъзнаването на всичко това също така е мъдрост...

Verweile doch, du bist so schoen! Не свършвай, толково си хубав! :))

поне докато Мефистофел не е оферирал за душите ни :))

Не спираш да се издигаш, като се стремиш към най-ниската точка на вълната:))

Нима най-светото е влъшвение
да търсиш своето утешение
във знанията чужди, на други,
без да имаш към свойте заслуги?
Нима не се кичи всеки идиот
че придобил е във своя си живот
чужди все открития, познания,
а сам не е стигнал до свои знания?

Поздрави! Аз съм на това мнение, че (на същото мнение е и Флобер) разликата между идиота и неидиота е, че идиотът се мисли за умен, само и единствено понеже е присвоил знания, които е придобил от откритията на други, в истинността на които знания не се и колебае, докато неидиотът стига до собствени открития, а тея знания, които е присвоил, първо ги е обмислил.

Не съветваше ли Флобер и да не се разправяме с идиоти, защото има риск да се видиотим? От древността е известно, че всичко свое носим със себе си, останалото ни е дадено само назаем или на отговорно пазене:)))