Постинг
23.01.2017 21:10 -
Поет
Наблюдавам го, сутрин става със усмихва
после прави си кафе и в него рисува си едно сърце,
но то разбито е на две...
А после, прозорчето малко той си отваря
Виждам го, пуши цигара
След малко изчезва
и чак вечерта отново се появява
Но тъжен е, отключва си,
а отсреща няма никой,
стои си една такава празна стая
Налива вино и пред камината застава,
в ръцете си държи една снимка от
спомените пожълтяла, в миналото избледняла
Една несбъдната мечта в огъня захвърлена
една сълза в сърцето просто е обърната.
Усмихва се и просто продължава,
обича я, но смисъл има ли щом
тя не го заслужава?
Две думи, две слова,
а в тях поета
никой никога не разбра...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив