Постинг
07.08.2017 11:40 -
Жаба и дирижабъл
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2935 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2017 15:09
Прочетен: 2935 Коментари: 8 Гласове:
9
Последна промяна: 17.08.2017 15:09
Една зелена земна жаба
погледнала веднъж нагоре
а там се носел дирижабъл -
червен, огромен и спокоен -
квваакк, казала си тази жаба - сега така ще се надуя че ще се дигна с дирижабъла
да се разходя и прочуя. И почнала да дуе бузи, сменила цвят зелен с червено
и сторило и се - че ето тя вече носи се надменно и още малко се надула, и тъкмо да му заприлича - червен балон над кална локва се пръснал със една въздишка.
квваакк, казала си тази жаба - сега така ще се надуя че ще се дигна с дирижабъла
да се разходя и прочуя. И почнала да дуе бузи, сменила цвят зелен с червено
и сторило и се - че ето тя вече носи се надменно и още малко се надула, и тъкмо да му заприлича - червен балон над кална локва се пръснал със една въздишка.
Хаххахахахх, добра си!
цитирайтой е много добър -
СУХОЗЕМНО МОРЕ
Аз не разбирам нищо от море.
И си личи,
че не разбирам нищо.
Защото мога да се сетя само толкова,
когато става дума за море.
Насапунисва се морето.
След това
излиза на брега –
да се обръсне.
Ако е мъж,
ще тръгне в сушата – да търси планина.
И да и каже,
че и носи шал на сини точки.
Това, разбира се,
са сухоземни съчинения.
И си личи,
че не разбирам нищо от море.
За мен морето не е повече
от нашия балкон,
на който някой ми държи ръката.
И не ме пуска
да си поиграя с хоризонта.
За мен морето не е повече
от нашите къпини –
какви красиви острови
от сладка светлина.
И колко много скъсани платна
от всякакви илюзии.
До островите си
аз винаги съм ходил пеш.
За мен морето не е повече
от нашия петел,
който се бръсне сутрин с малко слънце.
И вместо да излезе
на брега на времето,
седи на двора
и брои кокошките.
Финалът можеше да бъде с хоризонт.
Но аз ви казах –
не разбирам нищо от далечина.
Особено от толкова красива.
Николай Милчев
цитирайСУХОЗЕМНО МОРЕ
Аз не разбирам нищо от море.
И си личи,
че не разбирам нищо.
Защото мога да се сетя само толкова,
когато става дума за море.
Насапунисва се морето.
След това
излиза на брега –
да се обръсне.
Ако е мъж,
ще тръгне в сушата – да търси планина.
И да и каже,
че и носи шал на сини точки.
Това, разбира се,
са сухоземни съчинения.
И си личи,
че не разбирам нищо от море.
За мен морето не е повече
от нашия балкон,
на който някой ми държи ръката.
И не ме пуска
да си поиграя с хоризонта.
За мен морето не е повече
от нашите къпини –
какви красиви острови
от сладка светлина.
И колко много скъсани платна
от всякакви илюзии.
До островите си
аз винаги съм ходил пеш.
За мен морето не е повече
от нашия петел,
който се бръсне сутрин с малко слънце.
И вместо да излезе
на брега на времето,
седи на двора
и брои кокошките.
Финалът можеше да бъде с хоризонт.
Но аз ви казах –
не разбирам нищо от далечина.
Особено от толкова красива.
Николай Милчев
Да си жива и здрава
С благодарност!
цитирайС благодарност!
благодаря ти! ако тук сетивата пируват, аз съм доволна...то е защото моите сетива попиват и се наслаждават пътувайки насам-натам...светът е пиршество :)
цитирайНай-после ми се изясни откъде идва името на тая странна летателна машина дери- жабъл:))) Права е Налия - пиршество, радост за сетивата е и твоята басня, и невероятното стихотворение на Н. Милчев. Благодаря ти, Мартичка!
цитирай
6.
marrta -
ахаха, Вени, дирижабълът дири жаби - ясно е от пръв прочит ;) Благодаря, сърдечна!
17.08.2017 20:46
17.08.2017 20:46
обаче нещо става със стихотворенията, как се е трансформирал съвсем самостоятелно текстът...:( и то не само това
цитирайМоже да ги дири, може и да ги дере като балон в тръни:))) Казваш, твоята жаба се е пукнала - от дЕрижабъла ще да е:))) Прегръдка с усмивка, Доре!
цитирайДано денят е добър за всички
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол