На мен много ми хареса. Изпитвам тъга, когато се замисля, че много хора, които не знаят що е то паламарка и не са ожънвали със сърп поне една ръкойка жито, ще останат равнодушни след прочитането.

Чувал съм че е полезна.
Дори веднъж опитах, прилича на изворна, наистина.

Много лятно, много слънчево - и дълбае в същността. Хареса ми, почувствах! Поздрави, скъпа Налия!

Ти знаеш, Железов, че така се жъне и мъдрост, с паламарка и сърп в маранята, ръкойка по ръкойка, не с голямата машина дето има климатик или с кликване в гугъл :-)

С това пълнолуние, Бриз, сигурно и тя ще се стопли до сутринта, ще се полея със същото удоволствие :-)

Благодаря, Вени,
заслужаваш лято без край :-)

е винаги в дълбочина!

все нощни птици - символи на мъдростта!

Уникално – като мисъл и образност!

слънчево момиче!

Поздравления! Чудесно, Налия!

Само се размислям, защо кофа, а не манерка, примерно...:-)))
И, да, тъпкано се връща (особено брашното)!
А, признавам си, че не познавам добре билките - тази КАДАРКА...
Иначе, съм в такъв "сезон", знам какво е паламарка...

Поздрави!

като под планински водопад съм, като си я изсипя вечер на главата. А манерката, за да стигне, трябва да се напълни с гроздова :) от кадарка, другото име на гъмзата.
И нека сезонът на паламарката да ни бъде целогодишен :-)))

И мен ме грабна този стих... Поздрави! ;)

да те радва лятото :-)